четвъртък, 7 юни 2012 г.

за Дебелянов - нежният поет на България

Тези дни Stones Rumo започна работа по една специална поръчка - изработка на бюст на прекрасния български поет Димчо Дебелянов. За изпълнението и крайния резултат, ще имаме възможност да разкажем съвсем не след дълго, през някой от летните месеци. 
А сега, идва ред за няколко изречения българска история. Съвсем стегнато - свежа глътка за душата. 

Когато вишните цъфтяха,
от нежний мирис упоен,
под тях почивах и ветрецът
прах цветен сипеше над мен.....

И докато, някъде там, в горните класове, часовете по литература ме напрягаха и задължаваха да разсъждавам наизуст, сега четейки Дебелянов просто се наслаждавам...

Дебелянов е роден в Копривщица (28 Март 1887 г.) с малко име Динчо. По-късно живее и учи в Пловдив и София. Животът му е съвсем нелек и съпътстван от много лишения. Някъде около 19-та му година (когато вече е в София), започват да се появяват негови творби в редица литературни издания. Безкрайно талантлив, Дебелянов остава неоценен и не му е дадена възможността, приживе, да намери достойно място в българската литература. 

Загива на 30 Септември 1916 г., като командир на рота – в битка срещу англичаните, по време на Първата световна война. Погребан е в двора на българската църква в Демир Хисар (Валовица, днешна Гърция), а по-късно, костите му са пренесени в родната Копривщица (смъртта му остава обгърната в тайна, твърдейки се, че Димчо е пожертван, но от кого и защо, историята, за сега, не разкрива).

Името на Димчо Дебелянов носят:
  • морски нос от северозападната страна на остров Робърт, Антарктика (името „Дебелянов нос” официално е дадено на 12 Август 2008); 
  • редица училища в родината ни - в Белене, Благоевград, Варна, Говедарци, Ихтиман, София и др.

И тази пролет, в двора на къщата-музей на Димчо Дебелянов в Копривщица, бяха засадени няколко дръвчета – вишни, превърнало се в традиция през последните няколко години.

С продължение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар